Денят премина неусетно, а също и следващият, защото на Касандра изведнъж ? се прииска да отиде в Египет и да се запознае отблизо с Волчо. Хрумна ? точно в часа по химия и това струваше на Тристан две счупени епруветки и леко изгаряне на дланта. В едната епруветка той нагряваше разтвор, придържаше я със специалната щипка и точно тогава Касандра дойде, много въодушевена, да му сподели намеренията си. Тя държеше и своята епруветка в ръка, но вече беше забравила какво е сложила в нея.
- Тристан, трябва да ти кажа нещо!
- Какво – той беше съсредоточен да държи дъното на епруветката точно над пламъка.
Касандра се огледа дали някой не ги чува:
- Мисля да отидем пак в Египет – наведе се тя към него, – да видим отблизо онези…
Тристан се отдръпна и я погледна. Направо не вярваше на ушите си – такова предложение да дойде точно от нея. Докато вникваше в думите и, той несъзнателно посегна със свободната си ръка и хвана нагрятата епруветка. Мигновено усети болката и хвърли, каквото държеше напред. С щипката уцели и епруветката на Касандра и след малко двамата метяха стъклата от пода, а ръката на Тристан беше намазана с крем против изгаряне и увита с носната кърпа на преподавателя.
- Извинявай – вдигаше от време на време глава Касандра. Чувстваше се страшно гузна за това, което се случи и за пореден път се заричаше, че ще стане по-търпелива занапред.
Тристан се беше намусил, но не ? се сърдеше чак толкова. Той все още размишляваше над думите ? и стигна до извода, че наистина трябва да отидат. – Дано и другите се съгласят!
След известни дебати по въпроса, всички казаха “да”.
- Но трябва да вземем мерки за безопасност – направи уговорка Нако. Изразът му беше хрумнал във връзка с това, че накрая на часа по химия им възложиха за домашно да прочетат по пет пъти “инструкцията за безопасност при работа в химичната лаборатория”. Господин Блаурабит прецени че не са наблегнали достатъчно на нея, щом един от учениците му си е позволил да се разсейва, и да хваща с ръка нагрята епруветка.
- Какви точно мерки да вземем – попита Дамян.
- Ами… как ще се защитаваме, ако ни нападнат – уточни Нако.
- Как могат да ни нападнат – намеси се Тристан, – като те не ни виждат.
- Вярно бе.
- Ами да, разбрахме го със сигурност, когато ходихме с Касандра: никой там не ни вижда.
- Наистина, как не се сетих – недоумяваше и самата Касандра. – Тогава напразно сме се плашили. А аз си мислех, че… – тя млъкна.
- Какво? – заинтересува се Нако.
- Мислех, че… дори може да ги опитомим.
Момчетата я изгледаха странно.
- Стига бе – възрази Нако. – Леон каза, че за лъва са нужни доста месеци работа, всеки ден. Ти как си мислеше, че ще стане…, ако можехме де?
- Гледах един филм – впусна се в подробности, въодушевена, че я питат, Касандра. – Дресьорът обясни точно какво се прави: стоиш до клетката, говориш му – тя се замисли. – Жалко, много жалко, можехме да опитомим същества от митологията, представяте ли си?
- Да, но сега вече не можем – заключи Кристи. – Тогава за какво да ходим?
- Заради науката – изправи се срещу него Тристан. Толкова много беше мислил по въпроса, че все едно държеше реч, която бе репетирал многократно. – Можем да съберем ценна информация за историята. Представи си да има нещо, което не е така, както смятат историците и археолозите. Ние можем да го открием – той така се бе вдъхновил, че от съседните маси започнаха да обръщат глави към тях. Дамян го дръпна за блузата. Тристан седна и продължи съвсем тихо:
- Можем да записваме всичко. Кажете ми, колко хора са имали такава възможност – да бъдат на самото място, когато са писали историята на Древността, а? – той не изчака да отгатват, отговори си сам: – И да е имало такива, техните записки са се изгубили с времето или са били преразказани от други и кой знае каква част от истината се е запазила до днес! А ние имаме този шанс и не трябва да го пропускаме!
- Да… – въздъхна дълбокомислено Нако. Не беше съвсем сигурен за последното. – Защо точно ние? – попита той.
- Ами защото ние го открихме – Тристан вдигна рамене. – Просто ние бяхме първи и сме длъжни.
- А ако и някой друг знае за това? Кой е заключил вратата с катинар? Не си ли мислил?
- От училището са я заключили – намеси се Дамян. – Баща ми каза, че това било някакъв минерален извор, който бил археологическа ценност, затова са го запазили.
- Защо не си ни казал? – изгледа го учуден Тристан.
- Забравих.
- Как може да забравиш такова важно нещо!
- Просто забравих, защото тръгнахме към зоологическата градина, и май от тогава не сме се събирали само ние – оправда се момчето.
- Ама ти пита ли го баща ти – поинтересува се Касандра.
- Не, не – побърза да отрече Дамян. – Той разказваше на майка ми, че в петък някакъв инспектор от пожарната идвал да провери какво има зад онази врата. И тогава обясни. Нямаше нищо против да го чуя и аз… Та исках да кажа че… щом го смятат за някаква археологическа ценност и стои заключен, може и никой да не знае какво точно става там.