През годините съм пробвал много програми, за да си пиша смешките и постепено стигнах до извода, че най-добра за мен е… Ще кажа това накрая. Сега малко предварителни бележки.

Когато се пише художествен текст, не е нужно програмата да е изключително сложна. Напротив, нужно е да е проста, за да се работи лесно, интуитивно и човек да мисли какво да напише, а не коя икона да щракне или кой бутон да натисне.

При писане на художествен текст много рядко се налага да направиш нещо получерно, курсивно или подчертано, те са по-скоро за научните трудове. Ошрифтяването обикновено се прави после, при предпечатната подготовка и то рядко, защото в художествения текст основното са думите, а не как точно изглеждат. Четливи ли са - това е достатъчно.

При писане е важно лесно да четеш това, което е на екрана и да виждаш достатъчно голяма част от текста за да не скролираш излишно – колкото и бързо да се прави това, пак разсейва. От опит съм открил, че шрифт Arial с големина 14 пункта е идеален, даже той е по-скоро за печатане, за екран и големина 12 пункта от този шрифт (при други шрифтове е различно) е достатъчен и позволява възприемането на достатъчно голяма част от текста наведнъж. Говорим за моите очи, които сега-засега са без диоптри. За други очи ще е друго.

При писане на по-големи текстове (пиеси, романи, новели и т.н.) е важна подредбата на текста – кое след кое следва. В роман или пиеса има много сцени, части, диалози, развитие на действието и е много лесно човек да се обърка. При къси текстове (къси разкази, фейлетони, скечове) също е добре да имаш бърз достъп до различни парчета информация (бележки, идеи, чернови).

В началото пишех на Pe2, старите програмисти я знаят тази програма. Бях я програмирал автоматично да изписва каквото е нужно за пиеси или скечове (текстът е вдясно, а означението на този, който говори, вляво). Това превърна за мен и няколко колеги елементарната програмистка програмка от 1984 година в нещо много по-добро от Word и всичко останало. Тя беше проста за употреба и не разсейваше с излишни възможности за оформяне на текста.

Добре, но да прехвърляш от Pe2 в друга, по-съвременна програма, се оказа излишно сложен проблем поради несъвместимостта. Тогава се разтърсих за по-добра програма и след доста проби открих KeyNote, която отгоре на всичко е безплатна. За съжаление човекът, който я е създал, повече не се занимава с нея, но и в този си вид тя, според мен, е идеалната програма за писатели. Единственият й недостатък, с който се сблъсквам непрекъснато, е, че не може да се копира с Ctrl+C, но това се избягва като се извършва първо рязане и веднага възстановяване, дотолкова го правя автоматично, че вече и в другите програми вместо да копирам, по навик натискам мълниеносно Ctrl+X и веднага Ctrl+Z.

Прочети цялата статия >>>